6.11.2015 г., 23:14

Пред огледалото

448 0 0

Пред огледалото

 

Щом сутрин в огледалото се зървам -

намръщен, недоволен, недоспал -

не ща да вярвам този лик посърнал

че моят е, че тъй съм остарял.

 

По устните ми не трепти игрива

усмивка, че отвътре се руша,

мимическите мускули прикриват

стаена злоба в дребничка душа.

 

От своето лице се дръпвам слисан -

в това ли се превърнах, Боже мой? -

гротеска от страната на Алиса,

автопародия, антигерой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...