Пред Огледалото на твоето Мълчание
Най-страшното не е пред очите
Скрива се във тебе с тишината
Ден след ден във плитка се оплита
За да изплува за последно до брега ти
Когато ни най-малко не очакваш
Събуждаш се отвътре променен
И отчаяно започваш да се търсиш
Вгледан в образа си вледенен
А в огледалото, изправен срещу теб
Образът ти сякаш е откраднат
От чужда пиеса и рефрен
Отпред те гледа другата ти същност
Как жалко е в очите твои
Да не трепва даже и сълза
Безчувствено отпуснат на завоя
На твоята изменчива съдба
Прошепваш тихо, никой да не чуе
Най-искрената детска си мечта
А спомените пагубно връхлитат
Добре дошъл в реалността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
