18.02.2020 г., 14:53 ч.

Пред портрета на Апостола 

  Поезия » Гражданска
1021 4 9

На 19 февруари преди 147 години е обесен един велик българин – Васил Левски. Може би – най-великият, може би – не, за величието няма мерни единици. Днес има много мераклии да бъдат велики поне колкото него. Ликът на Дякона виси на много места – в кабинетите на много правници, в офисите на много бизнесмени (бели и сенчести), в училища, в читалища, и много рядко в някоя българска черква.
Рядко се чества датата на нечия смърт, всъщност в християнството има само една такава – на Христос. Но Левски не е обикновен човек, в сърцата на българите той винаги е бил апостолът, водителят, месията, който е сочил пътя към тъй-дълго жадуваната независимост и свобода. И неговата смърт се превръща в символ, че за свободата и благоденствието на народа си човек трябва да е готов да даде всичко. Поклон!

 

 

ПРЕД ПОРТРЕТА НА АПОСТОЛА

 

От стената ни гледаш, Апостоле,

с буден взор, но отместен встрани

Сякаш нещо душата ти гложди

и сконфузен отвръщаш очи.

 

Ако можеш да слезеш, Апостоле

от портрета във нашия свят  

куп въпроси безмълвно зададени

в твоя поглед към нас ще прозрат:

 

Ще ни питаш – Защо се смалихте

и сте пример за чезнещ народ?                                

Идеали и дух, де зарихте,

и стремеж за нормален живот?!

 

Ще ни питаш навярно за майките

дето спряха да раждат деца…

Ще ни питаш – Защо бягат младите,

и пилеят се вред по света?!

 

Ще ни питаш – Каква ви е мярата

за търпение гнет и хомот?

Ще попиташ – Къде ви е вярата

че сте горд и свободен народ?

 

Ще ни питаш – Какво ще изгубите

във борбата за право и ред?

Ще ни питаш – Къде са ви лудите

дето дърпат живота напред?!

 

Много взе да разпитваш Апостоле!

Срам и смут ни посяваш в душата.

Нам по-лесно е… да си тънем във мочура

А ти – стой си там на стената!

 

Д.Г.

© Димитър Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички прочели и специално на тези, оставили коментар.
    Моля лицата с особени потребности да се въздържат от остроти, нападки и други крайности, в противен случай ще бъда принуден да ги изтривам. Д.Г.
  • Поклон!
  • Някои се изкарват по-католици и от папата, но няма да ги коментирам. Само ще поздравя автора за прекрасното стихотворение. Дори и само от стената, Апостола на свободата не спира да отправя с поглед своите въпроси към нас, а ние все още не можем да намерим отговорите...
  • Кой ти говори за някаква си църква, човеко неверни? Ти нищо не си разбрал от идеята в християнството: а тя е: прощавай и обичай. Нищо общо с църкви, догми, почити и отрицания. А за пролятата кръв: същата тази църква е проляла много повече кръв отколкото Левски, и никого не е освободила. Това е дълга тема, поне 2000 години дълга. Говорих аз за човека Левски, и за нас. Питайте българските майки кой е Левски, те ще ви кажат. Бог да ни прости, че сме глупави и неверни. Дано ни дойде акъла някога в главата и разберем какво имаме още, и кого сме изгубили.
  • Аз, нали винаги за всичко имам мнение и всичко знам, ще питам; заупокойна молитва служи ли се за душата на Левски? Защо питам? Защото Левски е умрял като християнин, а днес честваме годишнина от смъртта му. Душата му трябва да е намерила най-после покой, стига вече с това разделение: кой какъв бил! Разбирачи и познавачи, гледайте делото му, не какво писали и казвали за този човек. То, делото му го е направило безсмъртен, не попове и историци, нито пък лигави политици. Нека споменем Васил Кунчев по християнски, и да се помолим Бог да прости нашите грехове. Без да съм му секретар, на Бог, и без да богохулнича точно днес, мисля, че Бог отдавна му е простил греховете. Но ние нашите не сме си ги простили още, видно е по порядъка и напредъка на държавата ни.
  • Браво, браво! Искрените ми поздрави !
  • Адмирации!!!
    и ПОКЛОН!
  • Марияна, Петьо – благодаря за отзивите! Да, за съжаление тези въпроси „висят със страшна сила” пред всеки един от нас. Отговорът навярно е в следващото поколение.
    И както казва Ясен Ведрин в едно друго стихотворение за Левски:
    Свободата е храм и величие, на която ти зов си един!
    Битието изгубено, ничие - да си върнем достойни... Амин!

    Драги ми Гръмовержецо, това за иконата си е твое тълкуване. Икони се рисуват на светци, Васил Кунчов, макар има сан йеродякон, никога не е канонизиран и канонични икони с неговия лик няма. Но образът на Левски присъства в стенописите на няколко български храма – „Св.Димитър” във Видин, „Св.Димитър” в Ст.Загора, „Св.Богородица” в Карлово и в още няколко по-малки църкви. Направи си труда и напиши в Гугъл „В кои църкви е изобразен Васил Левски” и ще получиш изчерпателен отговор
  • Всичко е вярно тук. И нищо не се променя.
Предложения
: ??:??