25.05.2019 г., 0:01

Пред яркото небе

839 0 0

Пред яркото небе се взирам,
във него твоите очи намирам.
Във земята нежна се допирам
и твоите ръце намирам.
Цял живот за теб мечтая
цяла нощ за теб ридая.
Къде бе любов тъй желана,
любов, в тъга обляна.
Пред нощните звезди се взирам,
твоя плам там намирам.
В небосвода се съзирам,
твоята душа намирам.
И все пак ти далече си от мен
и пак се чувствам аз във плен.
Къде си ти любов мечтана,
любов до край желана?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белослава Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...