Пред яркото небе се взирам,
във него твоите очи намирам.
Във земята нежна се допирам
и твоите ръце намирам.
Цял живот за теб мечтая
цяла нощ за теб ридая.
Къде бе любов тъй желана,
любов, в тъга обляна.
Пред нощните звезди се взирам,
твоя плам там намирам.
В небосвода се съзирам,
твоята душа намирам.
И все пак ти далече си от мен
и пак се чувствам аз във плен.
Къде си ти любов мечтана,
любов до край желана?
© Белослава Танчева Всички права запазени