May 25, 2019, 12:01 AM

Пред яркото небе

  Poetry » Love
844 0 0

Пред яркото небе се взирам,
във него твоите очи намирам.
Във земята нежна се допирам
и твоите ръце намирам.
Цял живот за теб мечтая
цяла нощ за теб ридая.
Къде бе любов тъй желана,
любов, в тъга обляна.
Пред нощните звезди се взирам,
твоя плам там намирам.
В небосвода се съзирам,
твоята душа намирам.
И все пак ти далече си от мен
и пак се чувствам аз във плен.
Къде си ти любов мечтана,
любов до край желана?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Белослава Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...