За последно, пред залеза седнал художник,
да хвърли палитра и четка решил.
Сложил до себе си малък триножник,
и бавно платното на две разделил.
В ляво, сърцето си той нарисувал,
минало, спомени, рани безчет.
Любима жена, която сънувал,
в картини от стихове, като поет.
В дясно, платното, празно оставил,
за някой художник, влюбен, щастлив.
Погледнал небето и някак забравил,
за минали дни, почуствал се жив. ...