За последно, пред залеза седнал художник,
да хвърли палитра и четка решил.
Сложил до себе си малък триножник,
и бавно платното на две разделил.
В ляво, сърцето си той нарисувал,
минало, спомени, рани безчет.
Любима жена, която сънувал,
в картини от стихове, като поет.
В дясно, платното, празно оставил,
за някой художник, влюбен, щастлив.
Погледнал небето и някак забравил,
за минали дни, почуствал се жив.
А залезът, нежно погалил с лъчи,
лицето на странника, който рисува.
Усмихнал се, стоплен, отворил очи,
не вярвал художникът, че не сънува.
Не хвърлил палитра, ни четка, молив,
в живота отново силно се влюбил.
Рисува и днес, но вече щастлив,
без спомен за нещо, което загубил.
Явор Перфанов
21.08.2019 г.
Г.Оряховица
© Явор Перфанов All rights reserved.