Aug 22, 2019, 12:10 PM

Пред залеза

  Poetry » Civic
718 2 1



За последно, пред залеза седнал художник,
да хвърли палитра и четка решил.
Сложил до себе си малък триножник,
и бавно платното на две разделил.

В ляво, сърцето си той нарисувал,
минало, спомени, рани безчет.
Любима жена, която сънувал,
в картини от стихове, като поет.

В дясно, платното, празно оставил,
за някой художник, влюбен, щастлив.
Погледнал небето и някак забравил,
за минали дни, почуствал се жив.

А залезът, нежно погалил с лъчи,
лицето на странника, който рисува.
Усмихнал се, стоплен, отворил очи,
не вярвал художникът, че не сънува.

Не хвърлил палитра, ни четка, молив,
в живота отново силно се влюбил.
Рисува и днес, но вече щастлив,
без спомен за нещо, което загубил.

Явор Перфанов
21.08.2019 г.
Г.Оряховица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...