Някак странно е днес.
А баща ми го няма -
да ми даде съвет,
да се разсърди
или да се скара.
Сиротно ми е,
измамно тихо,
предбуреносно.
Само́ голишарче
в побъркания свят...
Някак странно е днес,
някак безбъдно.
От доброто
и помен няма.
Вместо слънце от изток,
война се задава.
© Росица Танчева Всички права запазени