Предчувствие за есен
От есенните прелести ще пия,
от багрите разстлали се с любов.
Палитра от неистова магия,
родила се с напиращия зов
на дните в отминаващия август,
на неговата сласт и аромат,
на слънчев лъч, докосващ благодатно,
на утрото обвито в розов цвят.
Кажете ми, кога друг път ще има,
такъв красив букет от цветове?
Не сещате ли се, приижда зима,
когато бавно всичко ще замре!?
И нека с туй дихание на лято
се гмурнем неусетно в есента.
Поглеждам към небето … има ято,
но в мен шепти на август прелестта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
