19.07.2012 г., 13:25

Предела

587 0 2

Връчват ни

по две кофи сълзи

във всяка ръка

и ни пускат по Големия път.

 

Надпреварваме се

да стигнем незнайна земя,

като стадо, подплашено

от дрънченето на страха си.

 

Следваме
някакъв закодиран инстинкт,

неразбран,

заблуждавайки се, че сме свободни.


А сълзите се свършват в един миг.

Празни, кофите ти блестят.
Бездъждовно е.

 

За пореден път се чувстваш

прецакан и неразбран.

И му ревваш.

 

Само ехото ти приглася

със метална печал.

Без сълзи.

Значи стигнал си

края на Прехода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...