gerriethewallflower (Недописана)
33 9
8.07.2018 г., 22:04 ч.

Преди да замина за Япония 

  Поезия » Друга
644 4 4

Остави ме да вървя в бяло,

недокосната

да се нося с повея на лято,

да пристъпя по зелените 

треви, целунати от 

сутрешна роса.

С вятър в косите 

остави ме птици

да ме носят в ято,

морето да ме носи 

и в спокойствието на

вълните си да ме събира

в цяло.

 

В бяло остави ме 

да вървя по пътя си сама.

Думите ти –

                  кръгло

                  всепоглъщащо
                  зеещо
червено петно
открехват яма

там, където изворът

е търсил да пробие.
Кладенец, издълбан от сол,
ще зейне.

С еднооката си 
рубинена зеница ще ме
прониже в най-кръглата,
всепоглъщата и зейнала ми
рана.

 

© Недописана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??