Преди да замина за Япония
Остави ме да вървя в бяло,
недокосната
да се нося с повея на лято,
да пристъпя по зелените
треви, целунати от
сутрешна роса.
С вятър в косите
остави ме птици
да ме носят в ято,
морето да ме носи
и в спокойствието на
вълните си да ме събира
в цяло.
В бяло остави ме
да вървя по пътя си сама.
Думите ти –
кръгло
всепоглъщащо
зеещо
червено петно
открехват яма
там, където изворът
е търсил да пробие.
Кладенец, издълбан от сол,
ще зейне.
С еднооката си
рубинена зеница ще ме
прониже в най-кръглата,
всепоглъщата и зейнала ми
рана.
© Недописана All rights reserved.
