Намирам се ниско, но гледам нагоре -
там, където е хубаво, топло и чисто.
Глава не откланям от щастието мое
и чувствам го вече толкова близко.
В калта е ужасно, но реално, уви...
Тук просто живееш да не е без хич!
Забрави за морала и честта си дори,
те не спасяват плещите от черния бич.
Захвърли на боклука мечти-идеали,
калта не ги иска. Навярно си луд!
Тя копнее за твойте житейски провали,
а когато ги вкуси, захваща се с друг.
Какъв ли е шансът да измиеш калта
и да наметнеш белоснежните дрешки?
Не знам, но тъй силно вярвам в целта,
че отказвам да живея сред пешки.
За мен са небето, звездите, отвъд...
В кафеза е тясно - отлитам навън.
Дано да се справя, дано този път,
дано не забравя след поредния сън.
© Млад мъж Всички права запазени