Два дена преди Новата година
по улица със влажни дървеса;
едно момиче тихо ме отмина
и вятър дръпна нейната коса.
Две нощи преди Новата година –
захвърлени от есента листа;
и споменът за някаква градина,
останала във минали лета.
И чувствам се от времето изстинал,
и тъй се скитам мрачен из града.
Избягали от своите комини
целуват само сенките студа.
декември 1989 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Всички права запазени