Два дена преди Новата година
по улица със влажни дървеса;
едно момиче тихо ме отмина
и вятър дръпна нейната коса.
Две нощи преди Новата година –
захвърлени от есента листа;
и споменът за някаква градина,
останала във минали лета.
И чувствам се от времето изстинал,
и тъй се скитам мрачен из града.
Избягали от своите комини
целуват само сенките студа.
декември 1989 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
