Преди път
Ела, поне за малко да поседнем,
преди да сме нагазили в октомври,
че всяко лято всъщност е последно
и няма повече да се повтори.
Листата на дърветата умират,
застилат пътя с мократа си шума.
Не могат участта си да избират,
но могат да се преродят от хумус.
И млади клони ще достигат къщите,
и млади листи ще ни шепнат призори,
но ние вече няма да сме същите
и няма да е време за капризи.
Ела, дори за малко да поседнем,
преди да сме нагазили в октомври,
че всеки залез всъщност е последен
и няма повече да се повтори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени
