Преди път

23.04.2023 г., 21:01 ч.

Поезия » Друга

205 0 2

Ела, поне за малко да поседнем,

преди да сме нагазили в октомври,

че всяко лято всъщност е последно

и няма повече да се повтори.

Листата на дърветата умират,

застилат пътя с мократа си шума.

Не могат участта си да избират,

но могат да се преродят от хумус.

И млади клони ще достигат къщите,

и млади листи ще ни шепнат призори,

но ние вече няма да сме същите

и няма да е време за капризи.

Ела, дори за малко да поседнем,

преди да сме нагазили в октомври,

че всеки залез всъщност е последен

и няма повече да се повтори.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.