15.10.2008 г., 20:11

Предимството на Рибата

796 0 8
Любов,
какво печелиш
като правиш сцени?
Хитруваш
и се извърташ...

Играеш си със съдбата!
Дори не забелязваш как
по ръба на пропастта
се движиш.
Хилядолетия копнях
да сложа глава на рамото ти,
смехът ми в дланите ти да лудува,
в прегръдката ти топла да се гушна
и като река напролет да бълбукам.
А ти зад хоризонта
собствения страх си криеш.
(Страхът ти! Каква ли космическа шега
отново ти играе!?)
Ти вече си мъртва!
Но истинска ли си
ще възкръснеш.

А дотогава
във мълчалива пауза
ще отдъхвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безкомпромисен (Никой ), голяма е радостта ми, че си толкова млад, а колко точно си разбрал постланието на стиха ми.
    Когато приемем някой за наша Любов, той трябва да е наясно с това, а именно, че "Любовта не признава ръбове!!!"
  • Любовта не признава ръбове!Много ми хареса!
    Поздрави-Ники!
  • Благодаря ви, че прочетохте!
    Щастлив уикенд!
  • Харесах!!!
  • Хитруваш и се извърташ...

    Отдъхвай си - както отдъхват угарите наесен!

    Но много не извъртай и не хитрувай - любовта няма да надхитриш! По-вероятно е да надхитриш себе си! Любовта може без всеки от нас, но ние не можем без нея!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...