Oct 15, 2008, 8:11 PM

Предимството на Рибата

  Poetry » Love
799 0 8
Любов,
какво печелиш
като правиш сцени?
Хитруваш
и се извърташ...

Играеш си със съдбата!
Дори не забелязваш как
по ръба на пропастта
се движиш.
Хилядолетия копнях
да сложа глава на рамото ти,
смехът ми в дланите ти да лудува,
в прегръдката ти топла да се гушна
и като река напролет да бълбукам.
А ти зад хоризонта
собствения страх си криеш.
(Страхът ти! Каква ли космическа шега
отново ти играе!?)
Ти вече си мъртва!
Но истинска ли си
ще възкръснеш.

А дотогава
във мълчалива пауза
ще отдъхвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безкомпромисен (Никой ), голяма е радостта ми, че си толкова млад, а колко точно си разбрал постланието на стиха ми.
    Когато приемем някой за наша Любов, той трябва да е наясно с това, а именно, че "Любовта не признава ръбове!!!"
  • Любовта не признава ръбове!Много ми хареса!
    Поздрави-Ники!
  • Благодаря ви, че прочетохте!
    Щастлив уикенд!
  • Харесах!!!
  • Хитруваш и се извърташ...

    Отдъхвай си - както отдъхват угарите наесен!

    Но много не извъртай и не хитрувай - любовта няма да надхитриш! По-вероятно е да надхитриш себе си! Любовта може без всеки от нас, но ние не можем без нея!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....