14.03.2021 г., 10:30

Предизбурну пу селски

557 0 3

Зъ ко съ тез кюфтетъ, бъ Юрдане?
Пържолите и те ли съ зъ туй?
Ръкиятъ не е ли ут къзаня?
Ни вярвъм веки, някой дъ тъ чуй...


Придизбурну ли? Боже, след суфрътъ?
Налей ми сто и почвъй със лъжи.
Дъйре съ чувъ вечи в мъхалатъ.
Кючекъ почвъ. Дай ни и пъри...


Зъ нескъ стигъ! Чакъме и Герги.
Той агни убища и евру кеш.
Ний ут приди,другари сме му верни.
Зъ избури е нашия купнеж!


Сички сте ут наште - пу бънкети!
Ний пък, саму месец сме дубре.
Давъйте ни тлъстички рушвети.
Три гудини, ко ши съ яде???


Четири ши плюскъте пък вие.
Ний инъ ши постим с пупържни...
Гладну кучи с вълчи зъби вие
и иде ут локвите - звизди...


Яж ми....дъ ни кажъ ко и ади,
тръгвъй си, не придизвиквъй гняф.
Секи със кустюм, пуртфейлъ вади
и кълне съ, чи ни е ут тях.


Нееее. Ут тях сте, дявул дъ въ земи.
Сички сте мизерни мъскъри.
Хорътъ съ, с истински прублеми...
С пет кюфтетъ нямъ бъднини....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак ще има кюфтета, пак и чалга, фолк певици с огромни цици, друг ще обещава тройно пари, дизел, нафта, извънземно благоденствие. На хорото- Иван, Драган, Петкан и Славчо и цял народ! Аз не питам ,кой ще води, питам ,кой ще е отзад? Хоро, хоро- ама право:рекъл един!
  • Лоша работа, викаш! Щом и гладното куче " яде от локвата звезди"(👏!!!) , какво ли остава за тези, които и политиците наричат
    "обикновените българи"?
    Много ми хареса гражданската ти поезия, Вальо!😃 Поздравявам те!
  • Развесели ме твоя стих, Валентине,чете се трудно, но се разбира повече от моя северозападен диалект, за който винаги превеждам, когато пиша стихове на него...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...