22.12.2021 г., 20:48  

Предколедно

817 10 8

Декември свъси вежди над мустак...

студени утрини...житейска плява.

Народе мой, измамиха те пак

и бивши комунисти те "спасяват".

 

От гърч във гърч изпадаш бързо днес,

попаднал в плен на робството поредно.

Като дете на Коледа, очакваш блага вест,

миражно щастие в оазиса последен.

 

Но те са горе, на върха и все

с ножове остри - твоите палачи.

А ти си просто жертвено прасе -

на дъното на яма жалка паплач.

 

Студено е, жестоко е студено тук,

Родино тъжна - плачуща върбица.

Танцува злият вятър с разпилян боклук

и ти на бъдещето свое си вдовица!

 

 

22 декември, 2021г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбоко съм трогнат, колеги по перо и приятели!
    Бъдете благословени през Новата 2022 година!
  • И не е толкова страшно засега. Сещам се за "Списъка на Шиндлер", когато им взеха магазините: е няма как, ще издържим(си казаха тогава еврейте). Те просто не знаеха, какво ги чака! Ами у нас - 75лв. за ваксинация на пенсионер! Виждате ли, как се почва и това не е само в Б- я. Да мислим, какво става със света! Коледа - Исус дойде да ни даде свобода, но ние повече обичаме да сме роби! И няма да кажа весела Коледа.
  • Студено и страшно! Но по Коледа стават чудеса! Да не губим надежда!
  • Образно и тъжно! Дали не ни чака едно ялово бъдеще!?
  • Отдавна съвестта ни гризе
    все едно и също прасе!
    Поздравления за творческата съвест, Младен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...