30.04.2023 г., 10:39

Предположение

1.3K 2 7

Навярно в някой прероден живот

ще си говорим и телепатично

и с кодове, но в този сме на ход

да изразим душата поетично.

 

Да леем думите след мисълта,

емоцията ни да е красива,

макар и със петте си сетива

да отбелязваме, че днес сме живи.

 

Какви ще бъдем, Господ ще реши,

но тук светът е толкова прекрасен,

ако безумие не го руши,

защото дадено ни е на заем.

 

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...