Навярно в някой прероден живот
ще си говорим и телепатично
и с кодове, но в този сме на ход
да изразим душата поетично.
Да леем думите след мисълта,
емоцията ни да е красива,
макар и със петте си сетива
да отбелязваме, че днес сме живи.
Какви ще бъдем, Господ ще реши,
но тук светът е толкова прекрасен,
ако безумие не го руши,
защото дадено ни е на заем.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
