10.01.2010 г., 18:02

Предпролетно

1.9K 0 32

Твоето даване
просто
направи
от мене
човеченце снежно.

Пошло поставяне
в стойка
„изправен” -
плашило
с табелка
„Надеждно”.

Твоето искане
просто
изстиска
последните сили
от мене. 

Твоите истини
гаснат
в изплискани
снежни
човеци стопени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми как пишеш... сякаш думите са излезли с лекота
  • Близко и силна поезия!
  • Красиво поднесена поетична тъга.Много чувство има тук и достатъчно ноти за една нова надеждност!Нека тя победи!
  • "плашило
    с табелка
    "Надеждно"
    .............................................................
    Животът е усилие, което винаги си струва и в този смисъл
    винаги има надежда...
    Автоиронията е привилегия само на силните, затова вярвам,
    че лирическият ще преодолее несъвършенството си...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • !!!!!
    Поздравления, Приятелю - въпреки "недомислиците",
    които аз наричам метафори, оксюморони...
    ти се е получило.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...