Предпускова метротреска
Предпускова метротреска
На Тодор Димитров
Шефът бърза пак припряно,
заповеди все реди
за монтажа. Рано, рано
битието ни вгорчи.
Метростанцията свети –
плочки, релси, свод, врати.
Само наште турникети
чакат да се завърти
лудницата по перона –
над човешкия поток
да се чувства той персона
пуснала метрото в срок.
И на датата обекта
да открие Бойко с пас
къмто Брюксел – да омекнат
в политиката към нас.
Нека щедро финансират
във Софийското метро!
Тича шефът, вдига гири,
а на нас е все едно.
Ни заплатите ще вдигне,
ни награда целево
ще получим, че да стигнем
Европейското ниво.
Само хока, кръвно вдига,
резултатът пак е тоз:
с бързане не се постига
качество – най-важен коз –
за медали и похвали.
Спирка – блеснала в разкош!
Влаковете като хали
ще минават ден и нощ.
Шефът бърза пак припряно,
заповеди все реди...
Следващата метрогара
нов месия ще роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
