31.01.2008 г., 21:47

предсказано

871 0 6
предсказано е,
ще дойдат високи
същества с тънки
пръсти и големи,
празни очи,


ще кажат с металически
гласове,
вие сте експеримент


и тогава ще въздъхна
успокоен,
значи не всичко е загубено,


да, не всичко е загубено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даша, дървото е като човека, дори и паднало, дори и мъртво, то не е изгубено!!! Всеки сам за себе си решава дали е успешен или неуспешен експеримент - и най-вече дали е експеримент! Оставям на теб да решиш от кои съм, знам само, че докато дишам, очите ми ще попиват красотата на света и ще възхвалявам живота във всичките му хипостази, без да смятам, че съм изгубен, защото това е съдба по-лоша от смъртта!!! Защото, докато обичам, нищо не е изгубено!
    Поздрави и желая здраве, извинявам се, ако не си ме разбрала правилно преди...
  • Разбира се, че е паднало, но е загубено, защото вече не е дърво. Или може би вие сте от извънземните експериментатори с празните очи и този успех ще ви зарадва?
  • Даша, ако в гората падне дърво, но няма кой да отбележи факта, паднало ли е дървото?!?
  • Ако самоунищожението може да се смята за надмогване, има надежда за успех. Само че тогава няма да има кой да види как точно изглежда експериментатора.
  • Напротив, Даша, особено, ако всичко е загубено!!! Значи експериментът е надмогнал експерименатора! Поздрави, котарако, и не се крий, още виждам дяволитата ти усмивка!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...