5.05.2023 г., 21:22

Предсъботно

677 0 2

Бавно през трафика лазят,
забързани хора, коли...
Делника яростно газят,
нарамили своите съдби.

 

Някои бързат, пресичат 
нервно на червен светофар.
Други се карат, засичат,
предимство кой дал, кой пък не дал...

 

Клаксони свирят, подвикват
размахват се пръсти дори...
Толкова ли сме свикнали
само на празник да сме добри?!

 

Че всеки е малко кончѐ  
от тази шарена прежда,
с която животът тъче 
общата ни багрена черга.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...