5.05.2023 г., 21:22

Предсъботно

676 0 2

Бавно през трафика лазят,
забързани хора, коли...
Делника яростно газят,
нарамили своите съдби.

 

Някои бързат, пресичат 
нервно на червен светофар.
Други се карат, засичат,
предимство кой дал, кой пък не дал...

 

Клаксони свирят, подвикват
размахват се пръсти дори...
Толкова ли сме свикнали
само на празник да сме добри?!

 

Че всеки е малко кончѐ  
от тази шарена прежда,
с която животът тъче 
общата ни багрена черга.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...