Бавно през трафика лазят,
забързани хора, коли...
Делника яростно газят,
нарамили своите съдби.
Някои бързат, пресичат
нервно на червен светофар.
Други се карат, засичат,
предимство кой дал, кой пък не дал...
Клаксони свирят, подвикват
размахват се пръсти дори...
Толкова ли сме свикнали
само на празник да сме добри?!
Че всеки е малко кончѐ
от тази шарена прежда,
с която животът тъче
общата ни багрена черга.
© Ива ВалМан All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
