May 5, 2023, 9:22 PM

Предсъботно

  Poetry » Other
673 0 2

Бавно през трафика лазят,
забързани хора, коли...
Делника яростно газят,
нарамили своите съдби.

 

Някои бързат, пресичат 
нервно на червен светофар.
Други се карат, засичат,
предимство кой дал, кой пък не дал...

 

Клаксони свирят, подвикват
размахват се пръсти дори...
Толкова ли сме свикнали
само на празник да сме добри?!

 

Че всеки е малко кончѐ  
от тази шарена прежда,
с която животът тъче 
общата ни багрена черга.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...