22.03.2013 г., 10:21

Предвестникът на Пролетта

752 0 5

С надежда всяка година

чакам този пролетен ден,

щъркелите да посрещнем

на нашето място любимо.

 

Но аз не ще ви изневеря

и пак ще ви посрещна,

прекрасни щъркели, красиви,

предвестници на Пролетта.

 

И ето, пак двама щастливи

кръжите над своето гнездо,

където прегърнати двама

ще доживеете  и старостта.

 

Тук аз мартеници ще закача

на първото цъфнало дърво

и пак тихо ще си пожелая

да има здраве, щастие и любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иво, благодаря, че ме подкрепяш и си до мен дори и в пролетното ми настроение.
    Ели,благодаря ти, че не ме отмина, нека и на на теб ти е Пролетно в душата!
    Ани, дано наистина деня ти е бил незабравим, както на мен !
    Валентин, те наистина са тук, макар и малко сгушени
  • Щъркелите са символ не само на първа пролет, а и на човешкото добруване...Те носят на крилата си топлия пролетен дъжд...И нека лирическата ти вярва в любовта - има хиляди причини...Бъди, Ленко!
  • Един жизнерадостен стих!

    Пролетно да ти е, Лена!
  • Наистина ли има щъркели? Щастливци! А тук е едно мъгливо, една суграшица... Поздрави за пролетните стихове и настроение!
  • Явно ги харесваш, твоите приятели щъркелите.Посрещни ги с усмивка и надежда !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...