С надежда всяка година
чакам този пролетен ден,
щъркелите да посрещнем
на нашето място любимо.
Но аз не ще ви изневеря
и пак ще ви посрещна,
прекрасни щъркели, красиви,
предвестници на Пролетта.
И ето, пак двама щастливи
кръжите над своето гнездо,
където прегърнати двама
ще доживеете и старостта.
Тук аз мартеници ще закача
на първото цъфнало дърво
и пак тихо ще си пожелая
да има здраве, щастие и любов.
© Елена All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
