Преглъщай ти тъгата ми
искам да ме вземеш далече със теб
където ще е безопасно да летим
досега животът ми
не беше лек
но ние всички върху тънък лед стоим
вземи ме с теб
където и да тръгваш
умът ми е като обрасли в тръни спомени
мечтите ми цъфтят и страсти бълват
усмивките ни са магии бели сторени
а ти дали не си
нечиста действителност
като че ли си демон
криещ се в главата ми
и илюзия на мойта умозрителност
поискала да доближи до мен ръката си
не си не
стига с тези мои главоволия
ние хора сме
човекът е просторен
докрай обречен е на слепи своеволия
познавал любовта
от четвърт спомен
и дали нашето желание е истинско
дали и то не е бял шум в сърцата ни
и казваме си смели че
не ни е писано
но ако е
ПРЕГЛЪЩАЙ ТИ ТЪГАТА МИ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
