18.07.2024 г., 12:19 ч.

Преговор на Сервантес 

  Поезия
168 0 2

ПРЕГОВОР НА СЕРВАНТЕС

 

... да се надявам – вече ми е късно, че утре ще започна нов живот,

че в мен за нови битки ще възкръсне забравеният нейде Дон Кихот,

че копието мое ще го носи самият Санчо Панса! – стар хитрец,

на неговите глупави въпроси – да отговарям – някога бях спец! –

гласих го за пожизнен губернатор –

и той докрай не ми изневери,

 

и в мелниците, щом нахълта вятър, за бой готови, скачахме в зори,

прекрасната Тобоска – Дулсинея! – едва ли вече спомня си за мен,

в миражи, вдън химери ми додея! – да крея – и да кретам всеки ден,

къде от мен изчезна, Дон Кихоте? – се питам цял ден – пълен идиот.

Ако даде ми Господ нов животец,

във Рая пак ще бъда Дон Кихот.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би, всеки поет носи в себе си един истински спомен за любов с Дулсинея дел Тобоска...
  • Ти си поетичния Дон Кихот, който не иска да се съгласи с прозата на живота и я извисява до красива поезия!
Предложения
: ??:??