Преговор на Сервантес
ПРЕГОВОР НА СЕРВАНТЕС
... да се надявам – вече ми е късно, че утре ще започна нов живот,
че в мен за нови битки ще възкръсне забравеният нейде Дон Кихот,
че копието мое ще го носи самият Санчо Панса! – стар хитрец,
на неговите глупави въпроси – да отговарям – някога бях спец! –
гласих го за пожизнен губернатор –
и той докрай не ми изневери,
и в мелниците, щом нахълта вятър, за бой готови, скачахме в зори,
прекрасната Тобоска – Дулсинея! – едва ли вече спомня си за мен,
в миражи, вдън химери ми додея! – да крея – и да кретам всеки ден,
къде от мен изчезна, Дон Кихоте? – се питам цял ден – пълен идиот.
Ако даде ми Господ нов животец,
във Рая пак ще бъда Дон Кихот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
