ПРЕГОВОР НА СЕРВАНТЕС
... да се надявам – вече ми е късно, че утре ще започна нов живот,
че в мен за нови битки ще възкръсне забравеният нейде Дон Кихот,
че копието мое ще го носи самият Санчо Панса! – стар хитрец,
на неговите глупави въпроси – да отговарям – някога бях спец! –
гласих го за пожизнен губернатор –
и той докрай не ми изневери,
и в мелниците, щом нахълта вятър, за бой готови, скачахме в зори,
прекрасната Тобоска – Дулсинея! – едва ли вече спомня си за мен,
в миражи, вдън химери ми додея! – да крея – и да кретам всеки ден,
къде от мен изчезна, Дон Кихоте? – се питам цял ден – пълен идиот.
Ако даде ми Господ нов животец, ...