7.06.2022 г., 0:08 ч.  

Лятна прегръдка 

  Поезия » Любовна
230 3 6

Ти си моето старо момиче

и обичам с теб да си мълча,

няма нужда да бъда логичен,

да се моля и преинача.

Знаеш, бил съм и луд, и неверен,

боледувах за чуждата плът.

Не смени пасианса си черен,

съумя да не минеш отвъд.

Подаряваш ми изгрев след залез,

кули вдигам и с яд ги руша.

Приласкаваш ми нрава батален,

в буйните ти коси се теша. 

Победих половината свят, но

пожелах да прегърна небе.

Отпусни се в прегръдката лятна,

писаното да ни понесе.

 

 

 

 

 

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??