29.06.2012 г., 23:27 ч.

Прегръщал ли си някога врабче 

  Поезия » Любовна
1819 1 12

Прегръщал ли си някога врабче,

сред хиляди светкавици в небето,

с туптящото му, мъничко сърце

в тик-так със времето, назаем взето.

 

Прегръщал ли си някога врабче,

треперещо, объркано и плахо.

Видял ли си на нежно личице,

неистово желание за стряха,

 

за сигурност и ведро-леки дни

във сянката, че няма да ги има

по пътя си отчайващо един,

в сезон един – обледенена зима.

 

Прегръщал ли си някога врабче

и после как животът продължава,

със сивото останало перце,

в душата ти, превърната в жарава.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много, Ани! Една истинска невъзможна любовна история съм скрила зад тази метафора и затова е в любовна, но сигурно може и да се види и по друг начин.
  • Много красиво и докосващо, Вале! Само, че подкатегорията не ми прилича на любовна. Имаш страхотни стихотворения, Валя! Не знам как досега не съм попадала на някое от тях. Честит Имен Ден от мен с пожелание за много здраве и сбъднати мечти!
  • Благодаря, Таня! Приятна вечер!
  • Стохът ти ме развълнува!
    Чудесна си!
  • Благодаря, Стефка, за вниманието към моите стихове! Приятна вечер!
  • Прекрасно
  • Илко,
    Силвия,
    Галина,
    Таня,
    Септември,
    Николай,
    Ивон,
    Татяна,
    Валентина,
    Петя,
    благодаря ви! Приятна вечер!
  • Да...
  • неистово желание за стряха,

    Това е чудна находка
  • Да, Вал, и то много пъти, но само ти можеш да го споделиш така силно, че да те изпълни, да ти трепне под лъжичката! Шедьовър! Браво!
  • Много е хубаво!
  • Сродно и преживяно.

    държал ли си в ръката си светулка?!
    не уловена, кацнала сама...
    потърсила отмора,
    в топлината на дланта...

    Поздрав, Вале!
Предложения
: ??:??