Прегръщал ли си някога врабче
Прегръщал ли си някога врабче,
сред хиляди светкавици в небето,
с туптящото му, мъничко сърце
в тик-так със времето, назаем взето.
Прегръщал ли си някога врабче,
треперещо, объркано и плахо.
Видял ли си на нежно личице,
неистово желание за стряха,
за сигурност и ведро-леки дни
във сянката, че няма да ги има
по пътя си отчайващо един,
в сезон един – обледенена зима.
Прегръщал ли си някога врабче
и после как животът продължава,
със сивото останало перце,
в душата ти, превърната в жарава.
© Валентина Лозова All rights reserved.
Имаш страхотни стихотворения, Валя! Не знам как досега не съм попадала на някое от тях. Честит Имен Ден от мен с пожелание за много здраве и сбъднати мечти! 
