Прегръщал ли си някога врабче,
сред хиляди светкавици в небето,
с туптящото му, мъничко сърце
в тик-так със времето, назаем взето.
Прегръщал ли си някога врабче,
треперещо, объркано и плахо.
Видял ли си на нежно личице,
неистово желание за стряха,
за сигурност и ведро-леки дни
във сянката, че няма да ги има
по пътя си отчайващо един,
в сезон един – обледенена зима. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up