10.07.2014 г., 11:38 ч.

Прегърни ме 

  Поезия » Любовна
466 0 1

Успях следобед да се унеса във кратък сън,

ала копнеж по теб в душата се разлива,

сияе рядко чуден майски ден навън,

но даже и от него ти си по-красива.

 

Примолих се в сърцето със беззвучен глас:

Прегърни ме ти за няколко секунди кратки,

ще бъда най-щастливия човек до сетния си час,

ще пазя и в смъртта си спомените кратки“.

 

Не зная как се случи, ала ласката умилна

докосна ме веднага с устни по лицето,

прегръдката обаче беше толкоз силна,

че всичко в миг ме заболя, дори сърцето.

 

Разсъних се веднага – бързичко разбрах,

защо бе толкоз силна болката в душата,

защо изпитах даже нещо като страх,

душеше ме с безмилостна прегръдка Самотата.

 

Щастливо влюбените в този слънчев ден

получиха усмихнати лъчи от злато за награда,

но както всичко друго в този миг за мен

стана той по-черен и от въглените в ада.

© Константин Цанков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??