12.12.2023 г., 15:57

Прекрасен свят

836 9 12

Онези романтични времена, 
известни, общо взето, като древност,
шептят ни, че суровата страна
на лесния живот, е неизбежна.

Тогава всичко просто е било - 
или вървиш напред, или пропадаш
в капана на житейското тегло,
а всеки следващ изгрев бил награда.

Сега блестят изкуствени слънца,
и лампи, и неонови реклами,
но не е привилегия речта,
а източник на гняв и мелодрами.

Водата не е изворна вода,
а стоката поредна в магазина
и не е лек планинската трева,
че имаме развита медицина...

Но как така се случва и дали - 
по-немощни и слаби се оказваме,
по-често нещо скрито ни боли...
Прекрасен свят, разяждан от проказа...

Защо и как оказахме се тук - 
на времето, в десетата му глуха!?
Сменихме с електронен пулс и звук
любов и гласове. За който духа...

Щом има чип, товар е паметта,
сърцата пред портфейлите изтляват
и тръгваме по гнили стъпала
към следващо ниво. На оглупяване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....