12.12.2023 г., 15:57

Прекрасен свят

818 9 12

Онези романтични времена, 
известни, общо взето, като древност,
шептят ни, че суровата страна
на лесния живот, е неизбежна.

Тогава всичко просто е било - 
или вървиш напред, или пропадаш
в капана на житейското тегло,
а всеки следващ изгрев бил награда.

Сега блестят изкуствени слънца,
и лампи, и неонови реклами,
но не е привилегия речта,
а източник на гняв и мелодрами.

Водата не е изворна вода,
а стоката поредна в магазина
и не е лек планинската трева,
че имаме развита медицина...

Но как така се случва и дали - 
по-немощни и слаби се оказваме,
по-често нещо скрито ни боли...
Прекрасен свят, разяждан от проказа...

Защо и как оказахме се тук - 
на времето, в десетата му глуха!?
Сменихме с електронен пулс и звук
любов и гласове. За който духа...

Щом има чип, товар е паметта,
сърцата пред портфейлите изтляват
и тръгваме по гнили стъпала
към следващо ниво. На оглупяване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...