Dec 12, 2023, 3:57 PM

Прекрасен свят

  Poetry
813 9 12

Онези романтични времена, 
известни, общо взето, като древност,
шептят ни, че суровата страна
на лесния живот, е неизбежна.

Тогава всичко просто е било - 
или вървиш напред, или пропадаш
в капана на житейското тегло,
а всеки следващ изгрев бил награда.

Сега блестят изкуствени слънца,
и лампи, и неонови реклами,
но не е привилегия речта,
а източник на гняв и мелодрами.

Водата не е изворна вода,
а стоката поредна в магазина
и не е лек планинската трева,
че имаме развита медицина...

Но как така се случва и дали - 
по-немощни и слаби се оказваме,
по-често нещо скрито ни боли...
Прекрасен свят, разяждан от проказа...

Защо и как оказахме се тук - 
на времето, в десетата му глуха!?
Сменихме с електронен пулс и звук
любов и гласове. За който духа...

Щом има чип, товар е паметта,
сърцата пред портфейлите изтляват
и тръгваме по гнили стъпала
към следващо ниво. На оглупяване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...