Dec 12, 2023, 3:57 PM

Прекрасен свят

  Poetry
810 9 12

Онези романтични времена, 
известни, общо взето, като древност,
шептят ни, че суровата страна
на лесния живот, е неизбежна.

Тогава всичко просто е било - 
или вървиш напред, или пропадаш
в капана на житейското тегло,
а всеки следващ изгрев бил награда.

Сега блестят изкуствени слънца,
и лампи, и неонови реклами,
но не е привилегия речта,
а източник на гняв и мелодрами.

Водата не е изворна вода,
а стоката поредна в магазина
и не е лек планинската трева,
че имаме развита медицина...

Но как така се случва и дали - 
по-немощни и слаби се оказваме,
по-често нещо скрито ни боли...
Прекрасен свят, разяждан от проказа...

Защо и как оказахме се тук - 
на времето, в десетата му глуха!?
Сменихме с електронен пулс и звук
любов и гласове. За който духа...

Щом има чип, товар е паметта,
сърцата пред портфейлите изтляват
и тръгваме по гнили стъпала
към следващо ниво. На оглупяване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...