22.12.2007 г., 19:28

Прекрасна Нова Година!!!

1.3K 0 7

Чувам звън, вълшебен звън.

Камбани възхваляват нашия Създател!

Чувам звън, за тебе, звън

сърдечен ти изпращам аз, Приятелю!

 

И нека Слънце във душата свети!

Да няма мрак и тъга!

Към всички ВАС, прекрасни Поети,

с любов лети ми мисълта!

 

Щастието да е нощната ви покривка,

а Добротата - мек, вълшебен килим!

Късметът от рамото ви да не отлита,

и Пътят ви да е проходим!

 

 

 

 

           ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

              С много обич!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, ПРИЯТЕЛИ!!!
    Нямате си представа колко богата се чувствам с вас!!!
  • Весели Празници и на теб, Нели!!!
    Чудесно е пожеланието ти!!!
    Поздравления!!!
  • благодаря за пожеланията!!!нека винаги да е светло в душите ни...колкото и трудно да ни е...поздрави от вълчо!
  • Виждала съм и аз тази сребърна красота, за един ден и в
    Пловдив беше така и тогава ми дойде идеята за стихотворението
    "По сребърна следа" , но после слънцето стопи сребърната покривка.
    Не плачи, защото и моите сълзи са в очите ми. Пак с много обич и
    целувки за теб.И на теб много любов и целувки.
  • Благодаря ви, милички!!!
    Маги, тук в момента е направо приказно - всичко е като в приказката "Сребърната гора". Дърветата, храстите и тревите са покрити със сребърен скреж вече трети ден! През деня е слънчево и е невероятно - никога досега не съм виждала този прекрасен феномен в цялата му красота! Много е красиво! Гледам, радвам се като малко дете и ... сълзите ми текат като ручеи. Хиляди прекрасни думи нахлуват в главата ми като съм навън, а щом се прибера и седна с химикала пред листа - главата ми се опразва и просто не мога да напиша нищичко!Тогава влязох тук в сайта и написах пожеланието! За всички! И пак плача в момента, без да знам за какво конкретно. Много ви обичам и ви желая много любов - всичко друго само ще си дойде!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...