Прекрояване на тишината
ПРЕКРОЯВАНЕ НА ТИШИНАТА
Аз просто спрях да те очаквам.
Заключих външната врата.
Когато до зори си плакал –
притихват птици и цветя.
Намерих сили да си тръгна,
дордето още в мен гори
угасващият бавно въглен.
Ще спре навярно да боли.
И постепенно ще се сливам
със спомените за деня,
във който сме били щастливи,
но съм останала сама.
След изгревите кръвожадни
ще благославям всеки звук.
Убийствено е да те няма.
По-смъртоносно – да си тук.
Валентина Йотова, 29 юли 2020, София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
