Iszaard (Нели Дерали)
62 137
3.04.2015 г., 8:28 ч.

Прекършени посоки 

  Поезия
868 0 6

По стъпките си пролетни се връщам

назад към не-изминатото време,

препънало се някак си престъпно.

Обрулено от всякакви промени.

 

И сигурно не смея да допусна,

че някой може много надълбоко

в сърцето си, от някой миг пропукано,

да иска да е с мен. Но не е смогнал

да хване ветровете на косите ми

и стъпките ми боси да пробяга.

А срещата ни - някакво примигване,

приличала е повече на стягане

на възел, на кълбо от многоточия,

обърнали се всичките наопаки...

 

Животът е понякога безочлив

със своите прекършени посоки.

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, оценили и коментирали досега!
  • Много ми хареса различния вятър в косите на лирическата ти! Кълбото от многоточия, не–изминатото време, прекършените посоки – все страхотни попадения. Браво, Изи!
  • Метафорична образност и богата асоциативност! Поздрави!
  • Аплодисменти!
  • Много хубаво пишеш, Из! Отдавна не си публикувала и определено поезията ти ми липсваше. Още в Хулите нещата ти се открояваха от общия поточен фон, а сега виждам същото и тук - в Откровения. Нещо семпло като сюжетност - непрекъснатото ни разминаване с щастието, го предаваш чрез нестандартна изразност и образност. Младостта - като "стъпки пролетни", по които се завръщаме към нея. "Неизминатото време, препънало се престъпно", защото с това си действие е ограбило сбъдването на мечтите ни за щастие. Мимолетността на срещата, приличаща на "премигване", "стягане на възел" и на "кълбо от многоточия, обърнали се всичките наопаки" и финалът - констатация за безочливостта на живота "със своите прекършени посоки"!

    Поздравление за интересното, оригинално и завладяващо стихотворение и най-висока оценка за него!
  • Браво!
Предложения
: ??:??