Преливане на живот
Когато слезе есенният хлад,
той я завива с привечерни мисли,
прегръща я, за да усети как
се стопля самотата. С чаша вино
как тръгва топлината по кръвта,
във вените животът как се връща.
Загадъчният образ на жена,
полека в дух - пазител се превръща.
Когато натежалите очи,
по–леко от перце на гълъбица,
докосва с дъх, сърцето се теши.
В съня му свети образът на жрица.
В такива нощи е отново млад,
почти безсмъртен себе си усеща.
Душата му - по-стара от света,
е слязла на земята. Да Я срещне.
Така, в почти мистичен ритуал,
една жена на вечност го обрича.
И той не помни как е оцелял
във времето, преди да я обича.
В невидимата длан на любовта
спи скитникът, душата му е бяла.
Сънува дом, прегръдка, тишина.
До него спи Жената. Вече цяла.
той я завива с привечерни мисли,
прегръща я, за да усети как
се стопля самотата. С чаша вино
как тръгва топлината по кръвта,
във вените животът как се връща.
Загадъчният образ на жена,
полека в дух - пазител се превръща.
Когато натежалите очи,
по–леко от перце на гълъбица,
докосва с дъх, сърцето се теши.
В съня му свети образът на жрица.
В такива нощи е отново млад,
почти безсмъртен себе си усеща.
Душата му - по-стара от света,
е слязла на земята. Да Я срещне.
Така, в почти мистичен ритуал,
една жена на вечност го обрича.
И той не помни как е оцелял
във времето, преди да я обича.
В невидимата длан на любовта
спи скитникът, душата му е бяла.
Сънува дом, прегръдка, тишина.
До него спи Жената. Вече цяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
