Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
Nov 1, 2011, 12:21 PM

Преливане на живот 

  Poetry » Other
877 0 20
Когато слезе есенният хлад,
той я завива с привечерни мисли,
прегръща я, за да усети как
се стопля самотата. С чаша вино

как тръгва топлината по кръвта,
във вените животът как се връща.
Загадъчният образ на жена,
полека в дух - пазител се превръща.

Когато натежалите очи,
по–леко от перце на гълъбица,
докосва с дъх, сърцето се теши.
В съня му свети образът на жрица.

В такива нощи е отново млад,
почти безсмъртен себе си усеща.
Душата му - по-стара от света,
е слязла на земята. Да Я срещне.

Така, в почти мистичен ритуал,
една жена на вечност го обрича.
И той не помни как е оцелял
във времето, преди да я обича.

В невидимата длан на любовта
спи скитникът, душата му е бяла.
Сънува дом, прегръдка, тишина.
До него спи Жената. Вече цяла.

 

© Бистра Малинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??