Преливане на съ́лзи по пръстта
17.10.2016 г.
Седемнадесети дойде... Октомврийският дъжд се изсипа
над познатите къщи и улици, там, недалече...
Сякаш чух планината как някак отвъдно изхлипа
и един спомен-мълния мен на две части разсече.
Тръгнах пак да те търся в отдавна отминали дати
и лицето ти виждах тъй ясно... И сякаш бе вчера...
Аз към теб се затичах, през сълзи повтаряйки "Тати!"
но прегърнах единствено призрачно-бяла химера...
И дъждът, победен от пороя в очите ми... спря.
Знам, че бях обещала на себе си, но пак съм слаба...
И какво от това, че над се́лото слънце изгря
като хлябът и житото в гърлото пак ми пресядат...
Пак целувам лицето ти каменно, хладния кръст...
като луда сама стари песни във транс тананикам...
И преливам ракия и вино по сухата пръст
и сълзите си също... та там минзухари да никнат.
Майка няма да дойде. Ще чуе от някоя баба,
че видяла е щерка ти как зад баира топи се...
Майка купени сладки из селото пак ще раздава...
(Тя отдавна със своята съвест и честност – прости се)..
Ала ти си добър, и на всички ни тук си простил.
Те, добрите – добри си остават, и там, на небето.
Ще те помня такъв, ти какъвто до края си бил...
Ще те нося завинаги там, дето бие сърцето!
...И макар, че днес плача, да знаеш, че аз...съм добре!
Любовта ме намери... и чудя се... ти ли я прати?
Гледам внучето ти (Виждаш ли колко бързо расте?)
Само ти тука липсваш за пълното щастие, тати!...
Октомврийският най-тъжен ден зад баира се скрива...
Вече десет години свещички за помен ти паля...
и когато за теб заговоря – очите преливат...
Още десет по толкова няма аз да те забравя!...
Твоето малко момиче,
Павлина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
