Пренебрежение
Пренебрежение
Огледалото на моята душа
надира се от твоето презрение.
Крещи безчувствената тишина,
обзела нямото ти отражение.
Парчетата разбита гордост
събирам в шепи безнадеждно.
Ръце протягам наранени,
наивно прося малко нежност.
Нареждам чувствата си – сложен пъзел.
Лепя частиците със сълзи.
Душата - стегнат морски възел
и няма кой да го развърже.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
