Пренебрежение
Огледалото на моята душа
надира се от твоето презрение.
Крещи безчувствената тишина,
обзела нямото ти отражение.
Парчетата разбита гордост
събирам в шепи безнадеждно.
Ръце протягам наранени,
наивно прося малко нежност.
Нареждам чувствата си – сложен пъзел.
Лепя частиците със сълзи.
Душата - стегнат морски възел
и няма кой да го развърже.
© Арина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
