3.09.2021 г., 13:45 ч.

Преобличане на душата 

  Поезия
206 0 4

Знам, че всичко, което се случи,
ме застигна със смисъл. Дори
се наложи в сълзи да науча,
че когато обичам – боли.

Нямам сили да ровя дълбоко –
ще изпадна от болка в несвяст,
ще ме пусне ръка отвисоко,
ще изпусна момента за страст.

Вече няма да мисля, че двама
ще живеем живот на един.
Ако всичко било е измама,
нека тук и сега си простим.

Нека всеки намери утеха
и по пътя си свой да върви.
Любовта е душата без дреха
с насълзени от болка очи.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??