Преобличане на душата
Знам, че всичко, което се случи,
ме застигна със смисъл. Дори
се наложи в сълзи да науча,
че когато обичам – боли.
Нямам сили да ровя дълбоко –
ще изпадна от болка в несвяст,
ще ме пусне ръка отвисоко,
ще изпусна момента за страст.
Вече няма да мисля, че двама
ще живеем живот на един.
Ако всичко било е измама,
нека тук и сега си простим.
Нека всеки намери утеха
и по пътя си свой да върви.
Любовта е душата без дреха
с насълзени от болка очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
