Sep 3, 2021, 1:45 PM

Преобличане на душата 

  Poetry
276 0 4

Знам, че всичко, което се случи,
ме застигна със смисъл. Дори
се наложи в сълзи да науча,
че когато обичам – боли.

Нямам сили да ровя дълбоко –
ще изпадна от болка в несвяст,
ще ме пусне ръка отвисоко,
ще изпусна момента за страст.

Вече няма да мисля, че двама
ще живеем живот на един.
Ако всичко било е измама,
нека тук и сега си простим.

Нека всеки намери утеха
и по пътя си свой да върви.
Любовта е душата без дреха
с насълзени от болка очи.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??