Преоценка
Забрави за пясъка в обувките.
Как преди стъкла начупени
за мене газеше..
Забрави за глъчката
от масата във дясно..
Как преди, сам пееше и глъчката, от твойто гърло беше..
Как преди очите ти искряха.. Сякаш всеки миг със мен е миг последен!
А сега, посърнал,сив и безпощаден си.
Сякаш нищо от преди,
не е било за тебе,
нещо истинско и нещо ценно..
И върни се тихо в моя храм неосветен.
Прилегни във пазвата ми клета.
Помълчи..
До дето още си смирен.
Да се съмне, да изгрее чисто новото и мъдро,
утринно небето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
