Tangerine (Хел)
135 1647
26.10.2018 г., 23:13 ч.  

Преплитане 

  Поезия » Друга
762 0 10

 

Паяжина. Паяк. Пеперуда

в мрежата безпомощно се мята.
Паякът се мълком приближава,
бавно се задвижват пипалата.

 

Пеперуда пърха, въздухът трепери.
Писък тънък теква в тишината.
Две очи съсредоточени, черни
мигом разстоянието пресмятат.

 

Дъхът е учестен, зениците - огромни.
Прашец от злато сипе се по нишките.
Крилата са оплетени и морни.
Стрелките с ужас отброяват миговете...
 

 

© Хел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Петър! Ами пусни го да го прочетем да видим и твоята гледна точка Благодаря, Гобленка!
  • Респект! Почувствах предсмъртния ужас!
  • Зависи от гледната точка Например в романа "Роуз Мадър" на Стивън Кинг е най-голямото благо !
  • А всъщност паякът не е зло. Той е първият тъкач на материята.
  • Благодаря, Веси и Стойчо за коментарите!
  • С Дани. Много ми хареса! Браво!
  • Когато е част от хранителната верига...
  • Благодаря ви за отзивите, Данаил и Мариела! Хубав ден!
  • Хареса ми, Хел, въпреки че в него има неизбежност - тя е част от живота ни! Поздравявам те!
  • Почуствах я! Почуствах безнадежността, която изпитва пеперудата уловена в капана на паяка. Аз обичам паяци...
Предложения
: ??:??